Русе е кръстопътен и космополитен град. През 20-вековната му история различните епохи оставят отпечатък върху многообразието от културни пластове. Неизменен е обаче неговият дух – свободен и вечен като голямата европейска река, която поражда влияния, която свързва, вдъхва живот и обещава бъдеще…
Русе е най-големият български град на река Дунав, най-важният транспортен, логистичен, икономически и културен център за Северна България. Градът се намира на 300 км от София и на 70 км от Букурещ. Населението наброява над 160 000 жители.
Преди 23 века антично пристанище на древните траки бележи началото на съвременния град. В края на 1. век римската крепост Сексагинта Приста (от лат. Sexaginta Prista, „Пристанище на 60 кораба“), става част от римския дунавски лимес – северната граница на империята. Руините на Сексагинта Приста днес са експозиция на открито.
През Средновековието градът съществува като едно селище заедно с днешния румънски град Гюргево. От началото на 17. век Русе се развива като търговски център, пристанището му е особено важно за стокообмена между Централна Европа и Балканите. Свидетелство за това е, че градът е отбелязан във всички географски карти от този период.
През 60-те години на 19. век градът става столица на Дунавската провинция в Османската империя, с територия колкото днешна България. Изграждат се първите индустриални предприятия, железопътна линия. През втората половина на 19. век градът е седалище на 11 европейски дипломатически мисии. Влиянията на модерна Европа стават осезаеми, а това променя всекидневния начин на живот на жителите му. Историята на Русе е свързана с имената на националните герои от епохата на Българското Възраждане. Големият брой премиери на Модерността в България, се случват именно в Русе, като нареждат града сред най-важните културно-исторически центрове в страната.
Русе посреща своите гости с богато архитектурно наследство - плод на предприемчивия и европейски дух на русенци, привлекли в края на 19. и началото на 20. век видни европейски архитекти и строители за изграждането на градската архитектурна среда. Десетки сгради паметници на културата днес носят знака Европейско културно наследство.
През 50-те години на 20. век е построен най-големият и до скоро единствен мост по българското поречие на река Дунав, който открива нови възможности за развитието на града. Именно от тук преди четвърт век, като реакция на тежките екологични проблеми в Русе и Гюргево, започват демократичните процеси в България. Култовият документален филм „Дишай“, отразяващ екологичната драма на Русе и Гюргево през 80-те години, се превърна в национален символ на протеста срещу политическото лицемерие на тоталитарната държава.
Русе е мост, който бележи, но и преодолява граници, а в своята съдба има опит на център и столица. В Русе се раждат първите символи на Модерността и индустриалната епоха в България. Оттук идеите на хуманизма, научният, технически и икономически напредък проникват в европейския Югоизток.
Историята на града е вълнуващ разказ за възникването и неравното битие на една общност, сплотена от будния и предприемчив дух на местните жители, общност, която и днес съвсем основателно наричаме дунавска. Независимо от историческите драми и обрати, тя остава вярна на предизвикателството да прекрачва граници, да общува открито с останалия свят, да приема културните различия и да твори напредък.
Русе е пристанище на река Дунав, в което акостират и се вкореняват културни влияния от Запад и Изток, от Север и Юг. И хората, живеещи тук, и пришълците, възприемат идентичността на Русе като мост на култури.
„Всичко, което преживях по-късно, вече се беше случвало някога в Русчук“ - обобщава спомените си за родния град Нобеловият лауреат за литература Елиас Канети. В космополитния дух на Русе се оглежда живописният калейдоскоп от езици, обичаи, религиозни култове, общности, художествени и архитектурни образци. Както при всички по-големи градове, духът на съвременния Русе се създава в краевековието (19. - 20. век) на основата на едно икономически проспериращо интеркултурно общество. И сега тук мирно съжителстват българи, арменци, евреи, турци, роми, свободно изповядват религията си православни, католици, протестанти, мюсюлмани. Днес, когато Европа е толкова близо до изстраданата цел да загърби разделенията и да споделя общи ценности, примерът на Русе е вдъхновяващ.
Статуята на Свободата в центъра на Русе олицетворява непоколебимостта на гражданите да отстояват свободата и гражданските си права като върховна европейска ценност и като енергия за градивна промяна. Именно те започнаха гражданските протести срещу тоталитарния комунистически режим, предизвикали демократичните промени в България.
С разширяването на Европейския съюз река Дунав се превръща в символ на европейското обединение, на европейската река par excellence. Преди повече от 60 години изграждането на ЕС започва с икономическата и политическа идея на Рейнската стратегия като инициатива за решаване на следвоенните проблеми. Днес Дунавската стратегия е призвана да реши посттоталитарните проблеми на Обединена Европа. Русе е част от този процес.
Мотивиран да запазва и развива ярката си идентичност като град на свободния дух и като мост на култури, Русе, най-големият град по българското поречие на река Дунав, заявява със самочувствие своята принадлежност към ценностите на Нова Европа.
Символизиращ богатството и мултикултурността на Дунавското пространство, в партньорство с побратимения румънски град Гюргево, Русе е решен да се утвърди като европейски център и лидер на трансгранично сътрудничество.