Изложба на Мая Опря /Румъния/ в Художествена галерия - Русе

вторник, 09 април 2013

"Останки- първи етап" е не само противоречива парафраза на педагогически метод за изучаване на натюрморта, но и лична система, чрез която предмети от бита са преведени на езика на абстракцията. Позовавайки се на традиционните живописни техники и използвайки предмети от битов характер, аз търся, на границата на невидимия свят, изблика на живот в тези предмети,пулсацията или покоя, преходния живот между одушевеното и неодушевеното, сянката или отражението,"тази мистериозна частица, която е жива за няколко часа от деня и само под влиянието на светлината" (Одилон Редон, "Journal")
Всичко започна с необходимостта да се уверя, че цялата плеяда от малки неща около мен не оставаха незабелязани и недокументирани. Нещата, които ме интересуват са подбрани въз основа на възможността им да бъдат деформирани, фрагментирани, счупени, разширени, разкъсани, модифицирани така, че след това да бъдат комбинирани, свързани, зашити, дялани или напръскани с боя и превърнати в безформена маса. Тези обекти имат няколко характеристики: от една страна те представляват един мнемоничен маршрут, връзка между минало и настояще (на практика съставят невидим дневник от септември 2012 г. - март 2013 г., въпреки че много от тези предмети датират от по-ранни периоди в моята биография), кутия с всякакви преработваеми елементи, открити в дома ми през този период. Неща от всякакъв вид: намерени, изхвърлени, използвани, повредени, забравени. Опаковки, електроника, дрехи, бутилки, кутии, чанти, парчета, глави, части. Но все пак не те са тези, които ме интересуват, а процесите около тях, от избора на обект до неговата употреба като препратка към възприятието.
Колкото по-дълго продължава свързването на тези развалини, толкова по-силна става връзката ми с бъдещите обекти, и способноста ми да изградя бъдещите неодушевени композиции. Създава се връзка на физическа и емоционална близост между мен и тези псевдо-мутанти, която въвежда "особена свързаност между тези обекти, като че ли загатват тайнствени значения докато са показвани (...) и запълват въображаемото място в картината" (Роджър Фрай, за натюрмортите на Сезан). Това води до феномена наавтоскопски делириум, което ме доближава до вътрешния ред, който тръся в картините си.