
Борец против османското владичество, капитан от руската армия и вуйчо на Георги Раковски. Роден е в Котел. Доброволец в руската армия по време на руско-турската война 1806 – 1812 г., на гръцката „завера“ от 1821 г. и на следващата руско-турска война (1828 – 1829 г.). Взема дейно участие в обсадата и превземането на Силистренската крепост в края на 1828 г. Назначен от руските власти за управител на крепостта, която според Одринския мир остава под руско командване до 1836 г. Един от ръководителите на „Велчовата завера“ (определен за главнокомандващ на въстаниците). След предателство и арести на организаторите е осъден на заточение, изпратен в Цариград, а оттам в гр. Коня. От 1842 г. е преместен на о-в Самос, където умира.