Три изложби в програмата на тазгодишното издание на МФ „Мартенски музикални дни"

петък, 14 март 2014

Тазгодишното издание на МФ „Мартенски музикални дни” включва в паралелната си програма три изложби.

Първата – на русенския художник Николай Караджов, ще бъде открита на 15 март, в 18 ч., във фоайето на Доходното здание, от художествения критик и дългогодишен журналист в СБХ Георги Шапкаров.

Николай Караджов: Хармонията и звукът са еднакво важни в живописта и в музиката. В изложбата са включени 23 платна, рисувани през последните десетина години. Голяма част от представените картини са собственост на частни колекции, но в експозицията има и съвсем нови творби, непоказвани пред публика. В жанрово отношение доминират композициите с женска фигура, уловени в интимни състояния. Освен тях в изложбата са включени голи тела, натюрморти, по един портрет и пейзаж. Опитвам се да изследвам сложната душевност на съвременната млада жена и да покажа респекта си към нея, казва художникът. Много често композициите с една фигура включват и музикални инструменти, като цигулката, любима за интерпретиране от художника, флейтата, кларинетът или виолончелото. Музикалната тематика също е нещо трайно за творчеството на Николай Караджов, който признава че при избора си на теми и сюжети от музиката е констатирал много сходни термини с тези на живописта. Най-важните сред тях са хармонията и звукът, които се отнасят с еднаква сила, както за живописта, така и за музиката. След живописта, музиката и литературата са най-важните изкуства за автора, признава той. Живописецът определя стила си като модерен реализъм и признава че в днешно време се чувства повече отвсякога свободен при избора си на теми , сюжети и изразни средства. Николай Караджов е от поколението художници, започнали пътя си в средата на 70-те години на миналия век. Открил е десетина самостоятелни изложби у нас - в София, Русе, Ловеч и Пловдив, както и зад граница: в Рига, Латвия и в Лондон, в Лейтън Хаус Музеум. Негови картини са собственост на Националната художествена галерия, на Софийска градска художествена галерия, Русенската художествена и на много други окръжни и градски галерии у нас. Картини на живописеца са притежание на частни сбирки в Англия, Норвегия, Германия, Холандия, САЩ, Австрия, Бразилия, Венецуела и т.н.

Датата 16 март е белязана във фестивалната програма с още едно забележитилено име – Борис Христов. В 17 часа в Художествена галерия – Русе (на ул. «Борисова» № 39) ще бъде открита изложбата, с която Музеят „Борис Христов” - София гостува на МФ „Мартенски музикални дни” по повод 100-годишнината от рождението на големия оперен артист, педагог и дарител.

„Борис Христов - костюми и роли на оперната сцена” представя част от фотографската колекция на музея, съхраняваща  превъплъщенията на Борис Христов в роли от руския и западноевропейския репертоар: Колин от „Бохеми” на Пучини, Фиеско от „Симон Боканегра” и Падре Гуардиано в „Силата на съдбата” на Верди, Мефистофел в операта на Бойто, Борис Годунов от едноименното произведение на Мусоргски, Галицки и Хан Кончак от „Княз Игор” на Бородин...

В поредицата от черно-бели изображения са запечатани образи, в които Борис Христов е влизал десетки, дори стотици пъти. Но, по собствените му признания, никога не си е позволявал да казва, че е стигнал до истината за героя си. „Музиката трябва да се вижда така, както се слуша. Много неща, които не биха се забелязали, ако се разчита само на гласа, се налагат благодарение на театралните похвати”. Същевременно, след идентификацията с образа, Борис Христов отново се е връщал към партитурата. „Тогава всичко се осветява с нова светлина. И в този момент виждаме собствената си суета на изпълнители пред тайните на музикалните шедьоври. Истината е в тях, само трябва да се намери ключът.”

Фотографиите с костюми на Борис Христов разкриват и друга черта на големия творец: изследователската страст да търси истината за героя си чрез задълбочено проучване на историята, духа на епохата и съответствията в изобразителното изкуство. Затова костюмите му са стилни, подчертаващи осанката и характера на героя и са изключително внимателни в детайла.

В творческата си кариера по световните сцени Борис Христов е бил артист, който неизменно е отстоявал собствено мнение по отношение на костюмографията. Факт, който е пораждал спорове, дори конфликти с режисьорите. Но не артистичният каприз, а точната мотивация на Борис Христов, широките познания и богатата му култура са били неговото предимство в подобни спорове.

Откриването на изложбата е със специалното концертно участие на баса Пламен Бейков - последният ученик на Борис Христов в Българската академия за изкуство и култура в Рим.

Гост на откриването ще бъде Елена Драгостинова -директор на Музея „Борис Христов”. Тя ще бъде и в журито за премиране на най-доброто от паралелната изложба, откриваща се в същия ден. Под наслов„Неизпети арии” творци от Съюза на българските художници - Русе представят своята гледна точка към музиката.
Двете изложби ще бъдат открити от Елена Великова - директор на галерията в Русе и Димитър Грозданов - зам.-председател на СБХ.

Автор на плаката за изложбата „Неизпети арии” е Валентин Георгиев.

виж всички >